Измина една седмица или повече, откакто за пръв път погледнах новия флагмански смартфон на Samsung - Galaxy S III. През нощта в Лондон, информацията е безмилостна - чисто нов хардуер, нов език за дизайн, преработен TouchWiz и безброй други софтуерни допълнения. И през последните няколко дни всички ние в технологичния свят бавно успяхме да формираме някакво мнение за най-новия смартфон от висок клас от корейския електронен гигант.
Но тази статия не е просто реакция на Galaxy S III - вече сме ви представили достатъчно отразяване (може би повече от достатъчно). Вместо това е по-скоро дисекция за това как опознахме S III и как това само по себе си оцвети популярното мнение за устройството. Ще разгледаме и някои често срещани критики по телефона и ще видим колко са валидни. Присъединете се към нас след почивката, докато разглеждаме света на свръх и очаквания около Samsung Galaxy S III.
Наследникът на Galaxy S II винаги щеше да бъде устройство за големи очаквания. S II беше монументално важен за Samsung, като продаде повече от 20 милиона бройки по целия свят и му предаде короната на смартфона с Android за 2011 г. От самото начало беше ясно, че всяко последващо действие ще бъде обект на почти подобни на Apple нива истерия.
И ако се замислите, Samsung изигра почти перфектно маркетинговата си кампания преди старта на Galaxy S III. Той успя да предотврати значителни течове само няколко дни преди обявяването - няма малък подвиг сам по себе си. И производителят насърчи очакването и очакването чрез непоколебимото си мълчание и решението си да пропусне S III от портфолиото си на MWC.
За това помогна появата на няколко фалшиви рендери на устройства, които успяха да съберат интерес и раздвижват дискусии месеци предварително, без да излагат игровия план на Samsung. След това, когато времето настъпи, имаше бавна струйка информация и изкуствено усещане за мистерия около евентуалното име и дизайн на телефона. Проби от Galaxy S III се появиха в неописуеми манекенки по време на полеви тестове, а Samsung настояваше да използва „следващия Galaxy“ изделие до края. Това, заедно с новини за събитие в най-голямото изложбено място в Лондон, гарантираше, че бръмченето около Galaxy S III достигна кресченце точно навреме, когато лъскавото разкритие на Samsung беше 3 май. В много отношения екзекуцията беше почти безупречна.
Но от друга страна, може да се твърди, че тази кампания на свръх работи малко прекалено добре. Очакването не беше нищо друго освен стратосферно и при липса на каквато и да било реална информация, все по-фантастични спецификации бяха сънувани, публикувани и преиздавани в мрежата. 1080p екран! 12 мегапикселова камера! Дебелина 7мм! Керамична обвивка! Течна метална обвивка! Целодневен живот на батерията! Преди дълго Galaxy S III стана всичко за всички - празно платно, върху което феновете могат да нарисуват картината на своя много съвършен смартфон, без реални инженерни или икономически ограничения. Но в реалния свят, разбира се, изграждането на смартфон или всяко високотехнологично мобилно устройство е свързано с компромиси.
Макар и да не е без недостатъците си, продуктът, който Samsung достави на 3 май, беше високоспециализиран, снабден с функции смартфон в добре изглеждащо шаси. Но когато очаквате извънземни спецификации и качество на изграждане на космическата ера, е по-лесно да си отидете, чувствайки се разочарован, ако дори и най-мъничкото нещо не е до гуша. Това явление не е нищо ново. Последователите на Android ще запомнят нещо подобно, възникнало по времето на старта на Galaxy Nexus. Сигурността - и очакванията - бяха еднакво високи за новия флагман на Android 4.0. И тогава … почакай, какво? Това е само 1.2GHz? Само 5MP камера? Пластмасово шаси, а не алуминий?
И на други места имаше същата реакция на iPhone 4S от някои собственици на iPhone 4. Изглежда точно като последната? Има същия екран? Само 512MB RAM? Още по-ироничен е фактът, че Samsung се подигра с тази реакция на излишен iSequel в рекламите си за Galaxy S II в САЩ, само за да стане жертва на нещо подобно след разкриването на Galaxy S III. Не може да се отрече, че S III е по-малко от постепенно надграждане от 4S. Независимо от това, високите очаквания на някои доведоха до разочарование в лицето на това, което е перфектно обслужван смартфон от висок клас и достоен конкурент на най-новите продукти от HTC и Apple.
Критиците на Galaxy S III имат оплаквания относно почти всеки аспект на устройството - от качеството на сглобяване, до екрана, софтуера и неговите функции, до дизайна на шасито. Някои са по-валидни от други, но всички следват общ модел. Samsung достави смартфон от висок клас, за разлика от супер-супер-високия продукт на представите на хората. По някакъв начин четириядрената централа със 720p SuperAMOLED дисплей просто не беше достатъчна. (Нямайте предвид, че мнозина, ако не повечето от тези критици всъщност не са докоснали телефона.)
Първо, Galaxy S III е лъскав, пластмасов телефон. Samsung има история с правенето на лъскави, пластмасови телефони, така че няма изненади там. Блясъкът на устройството е това, което изглежда е прибрало козата на хората, сякаш това автоматично създава евтин, под-номинален продукт. Но често е трудно да се създаде точно впечатление за външния вид на устройството само чрез снимки и това е, което повечето хора трябва да продължат тук. От опит от първа ръка мога да ви кажа, че е пластмаса, но не е евтина пластмаса и със сигурност не се усеща леко (въпреки че е изключително лек за размерите си.) Бялата версия по-специално се сравнява благоприятно с Galaxy Nexus в от гледна точка на естетика и качество на материалите - лъскавото покритие създава по-премиум външен вид в сравнение с тъпата сива пластмаса на Nexus. Няма обективно добре изглеждащо устройство, но лично аз не виждам проблеми с външния дизайн на S III. Изборът на Samsung в настройката на бутоните е малко странно, но ще стигнем до това по-късно.
Следващ е дисплеят и термин, който се превърна в нещо от мръсна дума през изминалата година - PenTile. Това се отнася до подпикселното оформление на екрана на Galaxy S III, което се състои от подредба на RGBG (червени, зелени, сини и зелени пиксели), за разлика от стандартното RGB оформление. Това предлага по-голяма енергийна ефективност и според Филип Берн от Samsung в скорошно интервю за MobileBurn, също може да подобри дълголетието на панела с години употреба. Компромисът е, че назъбените ръбове могат да бъдат забелязани в някои елементи на екрана, особено при по-ниски разделителни способности. В допълнение, матрицата на PenTile може да причини забележимо промяна в цвета на някои панели при много ниски или много високи настройки на яркостта. За отлична разбивка на науката, която стои зад PenTile, и как човешкият зор го прави много по-малко ясно, отколкото може да си мислите, вижте тази статия от блога на Rantom Tech Tidbits.
Отново, за да проучим защо някои наблюдатели са толкова разочаровани от използването на матрица PenTile на Galaxy S III, трябва да погледнем назад към онези спекулации преди пускането, в резултат на което феновете мечтаят за не-PenTile (и несъществуващ)) 720p SuperAMOLED Plus (RGB) панели или дори нелепи 1080p SuperAMOLED дисплеи. Когато Samsung излезе със своя 4, 8-инчов, 720p SuperAMOLED панел (със - изпускане - малко по-ниска плътност на пикселите от Galaxy Nexus), нямаше недостиг на отхвърлящи онлайн коментари. Някои искаха да изхвърлят невидимото на панела, твърдейки, че Samsung е направила фатална грешка, като не е използвала някаква илюзорна технология на дисплея. Всъщност на всички, които видяха нещата отблизо, беше ясно, че екранът - макар и не толкова впечатляващ, колкото SuperLCD 2 на HTC One X - беше по-добър от повечето други дисплеи на смартфони, включително Galaxy Nexus. Общата яркост беше по-висока и не се забелязваше обезцветяване в светлите бели. Оттогава се потвърди, че екранът на S III наистина е с по-високо качество от Nexus. В интервюто, което споменахме по-рано, Филип Берн разкрива, че пролуките между субпикселите на S III са по-малки, което води до по-ясно изглеждащ образ и по-малко джаги.
И накрая, трябва да говорим за софтуерния дизайн, който се оказа друга кост на спора. Само най-оптимистичните от феновете на Android биха очаквали Samsung да изхвърли собствения си потребителски интерфейс в полза на сандвича с Ice Cream, така че не беше истинска изненада да видите друга версия на TouchWiz, украсяваща новия флагман на Samsung. Но има място за някакво истинско неудовлетворение, което изглежда, че производителят е доволен да преработи съществуващите си дизайни натруфен, за разлика от започването наново с ICS като база. Не е ужасно в никакъв случай, но мисля, че софтуерният дизайн на Galaxy S III е може би най-големият му спад. Това не се основава на каквито и да било очаквания преди изданието, а на това, че използвахте HTC Sense 4 почти изключително през изминалия месец. HTC има правилната идея, що се отнася до Android - те са изградили около ICS, а не отгоре.
Заслуга на Samsung обаче „TouchWiz Nature UX“ не е съвсем шизофренната оргия от цветове, която видяхме в по-ранните TouchWiz телефони. Но новият „Nature UX“ се отличава със същата липса на цялостна визуална кохезия, каквато сме виждали на телефоните TouchWiz 4. Отделни елементи, като например пулвериращия заключващ екран, са много добре проектирани, но TouchWiz като цяло продължава да липсва последователност. Това не го прави по-малко функционален, просто не е толкова приятен за гледане.
Galaxy S III на първо място е телефон на Samsung. Предното лице е плюещото изображение на олимпийската марка на Samsung - извито устройство с голям централен бутон и по-малки капацитивни клавиши отстрани. Той е пълен до хрилете с нови софтуерни функции на Samsung, всяка със своята уникална (а понякога и объркваща) марка. Функции като Smart Stay, Pop-up Play и S Beam със сигурност ще заслепят бъдещите купувачи през следващите седмици. Идеята е да продавате на потребителите на опит със софтуера на Samsung, а не на Android като цяло. Ето защо Samsung реши да премине с настройката на трите бутона, вместо да приеме екранните бутони на Galaxy Nexus. Като ентусиасти на Android може да не ни хареса решението, но това е разбираемо за производител, който се опитва да създаде познато софтуерно изживяване в множество платформи и класове устройства. (Макар че на моменти може да изглежда, че Сами просто играе копие с неща като S Voice и новите му магазини „Pin“.)
С всяко очаквано устройство има неизбежен спад, когато реалността на нещата потъне, а този мистериозен нов смартфон се оказва просто поредната несъвършена плоча от стъкло, пластмаса и метал със собствен уникален набор от компромиси. Лесно е да се предразсъждава въз основа на числа и спецификации, или дори JPEG или две, но е глупаво напълно да се изхвърля нещо като Galaxy S III, само защото не отговаря на очакванията, задвижвани от свръх - поне не докато не имах възможност да го изпробвате сами.
Успехът на Galaxy S III няма да се измерва с реакцията на технологичната преса малко след старта или дори от ревютата, които следват. Продажбите ще бъдат решаващият фактор, а Samsung има присъствието на пазара и рекламни долари, за да осигури своите смени десетки милиони S III, независимо от това на PenTile или пластмаса.
Други производители обаче се затварят. Разбира се, Motorola все още не е показала своята ръка, но в момента това е много състезание с два коня между Samsung и HTC във високия край на пространството на Android. Като се има предвид, че пропастта, съществуваща между Samsung и нейните конкуренти за Android през 2011 г., не е никъде толкова широка през 2012 г., ние сме в очарователни няколко месеца. И тъй като Galaxy S III разширява обхвата си по целия свят, няма съмнение, че нововъведеното овладяване на Samsung с hype ще се окаже безценно в продължаващите войни за смартфони.
